Статистика МБГ - зима 2019г. по класове

Специална благодарност: Публикуваме тези анализи с голяма благодарност към автора им - Мартин Димов /доктор по статистика/.
Благодарим за отзивчивостта, вниманието към детайла и професионализма, с които се отнесе към молбата ни.

Представяне по класове:

База - ученици от 1-ви клас

Разпределение на оценките(точките) за всички ученици от 1-ви клас, участвали в състезанието. Графиката по-долу показва статистическото разпределение на обобщените данни в равни интервали. Като следващо ниво, е изобразено и общото разпределение, без предварително зададени интервали т.е. като непрекъсната величина.

Добавени са и три основни линии, които индикират моментите в разпределението (квартилите). С други думи, ако подредим всички ученици според това колко точки са получили, първата линия показва къде се намират първите 25% от тях. Втората 50% или точно половината от всички ученици, третата 75% от всички и тн.
Тази графика може да послужи за определяне мястото на всеки ученик според индивидуалния му брой точки. Например, ако някой е взел 10 точки, то това би го сложило в първите 25% от учениците, а общ брой на точките от над 30 поставя ученика в горните 25%.

 

Следващата графика показва разпределението на получените точки според пола на учениците.

Данните показват, че не съществува статистически значима разлика в средния брой точки между момчетата и момичетата.

Направения тест за статистически значима разлика между средното време за попълване на теста показва наличието на статистически значима разлика между момчетата и момичетата. Реално за първи клас, момчетата имат по-добро средно време от това на момичетата.

 

Оценка факторите на представяне

Следващият анализ искаше да покаже кои задачи оказват най-голямо значение за представянето на учениците. Използвахме броят на получените точки като основен индикатор за представянето, а броя и номера на решените задачи като фактори. Целта беше да се намерят онези задачи, които определят по-доброто или по-лошото представяне на учениците в зависимост от броя на точките, които те са получили.
Използвахме Методът на класификационните и регресионни дървета CART. Той се определя като поетапно-разделяща регресия. Целта е разделяне на всички ученици в относително хомогенни (с ниско стандартно отклонение ) крайни групи (възли). Основното което търсим чрез този анализ е да покажем решението на кои задачи водят до най-голям брой точки. С други думи, кои са задачите, които са определящи за по-доброто представяне на учениците.

Данните за първи клас показват, че с най-голямо значение за по-доброто представяне на учениците са 3-та и 5-та задача. Те влизат в най-голям брой интеракции сред по-голямата част от учениците и съответно те определят до голяма степен крайния резултат. Анализът показва че учениците, решили задача 3 са получили среден брой от около 29 точки, което е в горните 25% от всички оценки. Същевременно тези, които не са решили тази задача, но са решили задача 5 са получили средно около 19 точки, което попада в средната зона на представяне.

 

База - ученици от 2-ри клас

Разпределение на оценките(точките) за всички ученици от 2-ри клас, участвали в състезанието. Графиката по-долу показва статистическото разпределение на обобщените данни в равни интервали. Като следващо ниво, е изобразено и общото разпределение, без предварително зададени интервали т.е. като непрекъсната величина.

Добавени са и три основни линии, които индикират моментите в разпределението (квартилите). С други думи, ако подредим всички ученици според това колко точки са получили, първата линия показва къде се намират първите 25% от тях. Втората 50% или точно половината от всички ученици, третата 75% от всички и тн.
Тази графика може да послужи за определяне мястото на всеки ученик според индивидуалния му брой точки. Например, ако някой е взел 10 точки, то това би го сложило в първите 25% от учениците, а общ брой на точките от над 30 поставя ученика в горните 25%.

 

Следващата графика показва разпределението на получените точки според пола на учениците.

Данните показват, че не съществува статистически значима разлика в средния брой точки между момчетата и момичетата.

Направения тест за статистически значима разлика между средното време за попълване на теста показва наличието на значима разлика между момчетата и момичетата. Реално 2-ри клас, момчетата имат по-добро средно време от това на момичетата.

Оценка факторите на представяне

Следващият анализ искаше да покаже кои задачи оказват най-голямо значение за представянето на учениците. Използвахме броят на получените точки като основен индикатор за представянето, а броя и номера на решените задачи като фактори. Целта беше да се намерят онези задачи, които определят по-доброто или по-лошото представяне на учениците в зависимост от броя на точките, които те са получили.
Използвахме Методът на класификационните и регресионни дървета CART. Той се определя като поетапно-разделяща регресия. Целта е разделяне на всички ученици в относително хомогенни (с ниско стандартно отклонение ) крайни групи (възли). Основното което търсим чрез този анализ е да покажем решението на кои задачи водят до най-голям брой точки. С други думи, кои са задачите, които са определящи за по-доброто представяне на учениците.

Данните за 2-ри клас показват, че с най-голямо значение за по-доброто представяне на учениците са 3-та и 12-та задача. Те влизат в най-голям брой интеракции сред по-голямата част от учениците и съответно те определят до голяма степен крайния резултат. Анализът показва че учениците, решили задача 3, а след това и 12 са получили среден брой от около 27 точки, което попада в топ 25% от всички оценки за класа. Същевременно тези, които не са решили задача 12, но са решили задача 3 са получили средно около 19 точки, което попада в средната зона на представяне. Тези, които не са решили нито една от тези задачи, попадат сред най-слабо представилите се ученици.

 

База - ученици от 3-ти клас

Разпределение на оценките(точките) за всички ученици от 3-ти клас, участвали в състезанието. Графиката по-долу показва статистическото разпределение на обобщените данни в равни интервали. Като следващо ниво, е изобразено и общото разпределение, без предварително зададени интервали т.е. като непрекъсната величина.

Добавени са и три основни линии, които индикират моментите в разпределението (квартилите). С други думи, ако подредим всички ученици според това колко точки са получили, първата линия показва къде се намират първите 25% от тях. Втората 50% или точно половината от всички ученици, третата 75% от всички и тн.
Тази графика може да послужи за определяне мястото на всеки ученик според индивидуалния му брой точки. Например, ако някой е взел 10 точки, то това би го сложило в първите 25% от учениците, а общ брой на точките от над 30 поставя ученика в горните 25%.

Следващата графика показва разпределението на получените точки според пола на учениците.

Данните показват, че не съществува статистически значима разлика в средния брой точки между момчетата и момичетата.

Направения тест за статистически значима разлика между средното време за попълване на теста не показва наличието на разлика между момчетата и момичетата.

Оценка факторите на представяне

Следващият анализ искаше да покаже кои задачи оказват най-голямо значение за представянето на учениците. Използвахме броят на получените точки като основен индикатор за представянето, а броя и номера на решените задачи като фактори. Целта беше да се намерят онези задачи, които определят по-доброто или по-лошото представяне на учениците в зависимост от броя на точките, които те са получили.
Използвахме Методът на класификационните и регресионни дървета CART. Той се определя като поетапно-разделяща регресия. Целта е разделяне на всички ученици в относително хомогенни (с ниско стандартно отклонение ) крайни групи (възли). Основното което търсим чрез този анализ е да покажем решението на кои задачи водят до най-голям брой точки. С други думи, кои са задачите, които са определящи за по-доброто представяне на учениците.

Данните за 3-ти клас показват, че с най-голямо значение за по-доброто представяне на учениците е 14-та задача. Учениците, решили тази задача, са с представяне над средното, докато тези, които не са, попадат в долната половина на представяне.

 

База - ученици от 4-ти клас

Разпределение на оценките(точките) за всички ученици от 4-ти клас, участвали в състезанието. Графиката по-долу показва статистическото разпределение на обобщените данни в равни интервали. Като следващо ниво, е изобразено и общото разпределение, без предварително зададени интервали т.е. като непрекъсната величина.

Добавени са и три основни линии, които индикират моментите в разпределението (квартилите). С други думи, ако подредим всички ученици според това колко точки са получили, първата линия показва къде се намират първите 25% от тях. Втората 50% или точно половината от всички ученици, третата 75% от всички и тн.
Тази графика може да послужи за определяне мястото на всеки ученик според индивидуалния му брой точки. Например, ако някой е взел 10 точки, то това би го сложило в първите 25% от учениците, а общ брой на точките от над 30 поставя ученика в горните 25%.

 

Следващата графика показва разпределението на получените точки според пола на учениците.

Данните показват, че не съществува статистически значима разлика в средния брой точки между момчетата и момичетата.

Направения тест за статистически значима разлика между средното време за попълване на теста не показва наличието на разлика между момчетата и момичетата.

 

Оценка факторите на представяне

Следващият анализ искаше да покаже кои задачи оказват най-голямо значение за представянето на учениците. Използвахме броят на получените точки като основен индикатор за представянето, а броя и номера на решените задачи като фактори. Целта беше да се намерят онези задачи, които определят по-доброто или по-лошото представяне на учениците в зависимост от броя на точките, които те са получили.
Използвахме Методът на класификационните и регресионни дървета CART. Той се определя като поетапно-разделяща регресия. Целта е разделяне на всички ученици в относително хомогенни (с ниско стандартно отклонение ) крайни групи (възли). Основното което търсим чрез този анализ е да покажем решението на кои задачи водят до най-голям брой точки. С други думи, кои са задачите, които са определящи за по-доброто представяне на учениците.

Данните за 4-ти клас показват, че с най-голямо значение за по-доброто представяне на учениците е 12-та задача. Учениците, решили тази задача, са с представяне над средното, докато тези, които не са, попадат в долната половина на представяне.

 

База - ученици от 5-ти клас

Разпределение на оценките(точките) за всички ученици от 5-ти клас, участвали в състезанието. Графиката по-долу показва статистическото разпределение на обобщените данни в равни интервали. Като следващо ниво, е изобразено и общото разпределение, без предварително зададени интервали т.е. като непрекъсната величина.

Добавени са и три основни линии, които индикират моментите в разпределението (квартилите). С други думи, ако подредим всички ученици според това колко точки са получили, първата линия показва къде се намират първите 25% от тях. Втората 50% или точно половината от всички ученици, третата 75% от всички и тн.
Тази графика може да послужи за определяне мястото на всеки ученик според индивидуалния му брой точки. Например, ако някой е взел 10 точки, то това би го сложило в първите 25% от учениците, а общ брой на точките от над 30 поставя ученика в горните 25%.

 

Следващата графика показва разпределението на получените точки според пола на учениците.

Данните показват, че не съществува статистически значима разлика в средния брой точки между момчетата и момичетата.

Направения тест за статистически значима разлика между средното време за попълване на теста не показва наличието на разлика между момчетата и момичетата.

Оценка факторите на представяне

Поради малкия брой участници от горните класове, анализът не може да бъде извършен.

 

База - ученици от 6-ти клас

Разпределение на оценките(точките) за всички ученици от 6-ти клас, участвали в състезанието. Графиката по-долу показва статистическото разпределение на обобщените данни в равни интервали. Като следващо ниво, е изобразено и общото разпределение, без предварително зададени интервали т.е. като непрекъсната величина.

Добавени са и три основни линии, които индикират моментите в разпределението (квартилите). С други думи, ако подредим всички ученици според това колко точки са получили, първата линия показва къде се намират първите 25% от тях. Втората 50% или точно половината от всички ученици, третата 75% от всички и тн.
Тази графика може да послужи за определяне мястото на всеки ученик според индивидуалния му брой точки. Например, ако някой е взел 10 точки, то това би го сложило в първите 25% от учениците, а общ брой на точките от над 30 поставя ученика в горните 25%.

Следващата графика показва разпределението на получените точки според пола на учениците.

Данните показват, че не съществува статистически значима разлика в средния брой точки между момчетата и момичетата.

Направения тест за статистически значима разлика между средното време за попълване на теста не показва наличието на разлика между момчетата и момичетата.

Оценка факторите на представяне

Поради малкия брой участници от горните класове, анализът не може да бъде извършен.

 

База - ученици от 7-ми клас

Разпределение на оценките(точките) за всички ученици от 7-ми клас, участвали в състезанието. Графиката по-долу показва статистическото разпределение на обобщените данни в равни интервали. Като следващо ниво, е изобразено и общото разпределение, без предварително зададени интервали т.е. като непрекъсната величина.

Добавени са и три основни линии, които индикират моментите в разпределението (квартилите). С други думи, ако подредим всички ученици според това колко точки са получили, първата линия показва къде се намират първите 25% от тях. Втората 50% или точно половината от всички ученици, третата 75% от всички и тн.
Тази графика може да послужи за определяне мястото на всеки ученик според индивидуалния му брой точки. Например, ако някой е взел 10 точки, то това би го сложило в първите 25% от учениците, а общ брой на точките от над 30 поставя ученика в горните 25%.

 

Следващата графика показва разпределението на получените точки според пола на учениците.

Данните показват, че не съществува статистически значима разлика в средния брой точки между момчетата и момичетата.

Направения тест за статистически значима разлика между средното време за попълване на теста не показва наличието на разлика между момчетата и момичетата.

 

Оценка факторите на представяне

Поради малкия брой участници от горните класове, анализът не може да бъде извършен.

 

Обобщена статистика на състезанието Математика без граници - зима 2019г.

Контакти

Карта

Настройки за поверителност

Ние използваме "бисквитки", за да осигурим функционалността на сайта плюс от Google Analytics, за да анализираме трафика за целите на статистика. Имате възможност да ги изключите с бутоните долу. Погрижете се за Вашите лични данни онлайн

Продължавайки да използвате този сайт, Вие се съгласявате