Ефективната комуникация

Защо ефективният процес на учене е пряка последица от балансирана комуникация дете – родител – учител ?

Взаимоотношенията дете – родител – учител са изключително сложни и динамични. За да бъде ефективен един подход, е необходима известна гъвкавост от всички страни, подкрепяща комуникация между всички участници, спазване на предварително установени правила и норми и положителна атмосфера. В обучението критично важни са следните принципи (Матанова, 2016):

·         Съобразяване с нивото на развитие на детето, особено с неговите когнитивни способности.

·         Съчетаване на процеса на учене с предоставяне на възможности за интелектуално, емоционално и личностно развитие на детето.

·         Повишение на социалните компетенции или как е най-правилно да реагираме и постъпим в дадена житейска ситуация.

·         Включването на родителя като подкрепящо звено. Осъзнаването на общата цел.

·         Възможности за развитие на саморегулация, създаване на навици, целенасоченост.

·         Балансирана комуникация между всички звена, които участват в учебния процес – детето, родителят и учителят.

Развитието на навици, способности за емоционална регулация, огранизация и самоконтрол са преки последици от учебния процес (Янкулова, 2016). Тези умения са критично важни в класната стая, извън нея и в една бъдеща перспектива. Едно от най-важните умения за междуличностните взаимоотношения е концепцията за емпатия, както я разбира К. Роджърс: „да бъдеш чувствителен във всеки един момент, деликатно да бъдеш част от другия, без да го съдиш и оценяваш, да преживееш това, което се крие „зад” външния израз” (Rogers, 1980). Необходимо е да си дадем ясна сметка, че създаването на всички тези способности у едно дете, зависи от балансираното участие на родителя и учителя, и добрата комуникация между тях.

В една обстановка на обучение, би трябвало, всеки участник в процеса да осъзнава какво зависи и какво не зависи от него. Например:

·         Учителят: мотивира, стимулира, обучава, съобразно програмата и нивото на развитие на учениците, обяснява това, което е останало неразбрано, помага за развитието на мотивация и любов към ученето, грижи се средата да бъде подкрепяща, а не спираща интелектуалното, личностното и междуличностното развитие на детето.

·         Ученикът: спазва правилата (както в класната стая, така и извън нея), пише си домашните.

·         Родителят: следи за изпълнението на задачи извън училище, мотивира, спомага за създаването на навици, грижи се средата да бъде подкрепяща, а не спираща интелектуалното, личностното и междуличностното развитие на детето.

Хубаво да си помислим и върху факта, че едно дете не бива да бъде натоварвано повече, отколкото е по силите му. В противен случай може да се стигне до прегаряне, което се изразява в липса на мотивация, нежелание за учене, слаби или почти несъществуващи социални контакти. За да разберем това, е необходимо да си поговорим малко за мотивацията. Ядро на повечето мотивационни теории е концепцията за външната и вътрешната мотивация. Външната мотивация се отнася до мотивиране чрез награди – оценки, точки, игри. Тя е сравнително по-слабо ефективна, тъй като от тази страна на спектъра стои детското убеждение: „Ако не се справя добре, мама и тати ще ми се карат”. Това убеждение е пряк резултат от механизма на вината и манипулацията, които са неефективни възпитателни методи. Вътрешната мотивация, от своя страна, се свързва с осъзната потребност от учене – тя е изключително ефективна: „Аз уча, защото искам да го правя. За мен е важно да се справям добре.”. Развитието на вътрешната мотивация е предпоставка за саморегулирано учене.

Саморегулирано учене. Саморегулираното учене се отнася до процеса на индивидуално учене, детерминирано и насочвано от мисли и действия, които подпомагат постигането на предварително оформени цели (Янкулова, 2015). Свързва се с моделиране, научаване и насочване на поведението, емоционален самоконтрол, лична инициативност и устойчивост.

За да можем да разберем още по-добре взаимоотношенията дете – родител – учител, е хубаво да си поговорим за една от най-важните теории в психологията. Теорията за атрибуциите – много важен концепт, както в обучението, така и извън класната стая, е начинът, по който си обясняваме защо се случват нещата.

Теорията за атрибуциите на Б. Уайнър (Weiner, 1986) може да бъде обяснена по следния начин: процесът на приписване на причини за определен резултат. Как изглежда това в една ситуация в час?

От гледната точка на детето:

1.       Провалих се на теста, защото той беше труден, а аз не се подготвих добре. (вътрешен локус на контрол – причината е в мен, аз сам/а съм виновна и ще се постарая в бъдеще).

2.       Провалих се на теста, защото учителят не ме харесва и нямам късмет. (външен локус на контрол – причината не е в мен, аз не съм виновен/на за провала, виновен е учителят).

От гледната точка на родителя:

1.       Моето дете не се справя, защото не му отделям достатъчно време извън учебния просец. (вътрешен локус на контрол – причината е в мен, ще се постарая в бъдеще да съм по-включен/а в процеса).

2.       Моето дете не се справя, защото прогамата в училище не е добре направена и не му обръщат достаъчно внимание (външен локус на контрол – причината не е в мен, аз няма какво да направя, за да подобря постиженията на моето дете).

Според създателя на теорията за атрибуциите, хорат с високи постижения имат вътрешен локус на контрол, тоест, те смятат, че трябва да контролират събитията в своя живот, а не да търсят външни причини и оправдания при неуспех.

Следователно, хубаво е да помислим върху следното: Какво зависи от мен, какво зависи от детето ми и какво зависи от учителя? Какво мога да направя аз, което би помогнало и кое би навредило? Кои мои изисквания са адекватни? За всички участници в процеса на обучение е важно да бъдат осъзнати границите, при прекрачването на които се нарушава балансът на комуникация.

Уникалната хармония, която е резултат от съвместната работа и добрата комуникация между отделните участници в процеса на обучение води до:

·         Постигане на по-добри резултати в училище, което от своя страна би подобрило самочувствието на ученика. То е критично важно, що се касае премахването на личностната тревожност и адаптацията в група.

·         Вътрешната удовлетвореност от постигнатите добри резултати повишава самооценката.

·         Ако детето има вътрешен локус на контрол тоест, осъзнава, че резултатите зависят от него, то доброто представяне ще донесе положителни емоции, защото самото то ще се чувства по-способно.

·         Високите постижения стимулират вътрешната мотивация – ако детето осъзнава, че то само е постигнало своите добри резултати, имайки осъзната потребност от учене, то ще желае да надгражда своите постижения.

От огромно значение за всички участници в процеса, е да разберем следното: целта ни е обща. Можем да дадем следния пример – всеки един от нас е част от пъзел, следователно всички части трябва да бъдат напаснати, така че да можем да получим една красива картина.

Добрите постижения в училище, на олимпиади, надграждането, личностното развитие, мотивацията, любовта към учебния процес, осъзнаването на необходимостта от учене може да бъде постигната, при ясна комуникация, спазване на правилата от всички страни и въздържането от прекрачването на граници. За да може едно дете да гледа на своето обучение като средство, посредством което може да постигне своите цели, то е необходимо да се намира в среда, която е подкрепяща и мотивираща.

Препоръчваме:  Самостоятелност? Да, моля!

Литература:

Матанова, В. (2016). Детска невропсихология. Стено: Варна.

Янкулова, Й. (2015). Педагогическа психология. Парадигма: София.

Янкулова, Й. (2016). Емоции и саморегулация на ученето. Парадигма: София.

Rogers, C. (1980). A Way of Being. Mariner Books.

Weiner, B. (1986). An Attribution Theory of Motivation and Emotion. New York: Springer-Verlag.

Контакти

Карта

Настройки за поверителност

Ние използваме "бисквитки", за да осигурим функционалността на сайта плюс от Google Analytics, за да анализираме трафика за целите на статистика. Имате възможност да ги изключите с бутоните долу. Погрижете се за Вашите лични данни онлайн

Продължавайки да използвате този сайт, Вие се съгласявате