Наранените хора нараняват други хора
Една история за тормоза от Джонатан Декър
Джонатан е лицензиран терапевт и съосновател заедно с режисьора Алън Сийрайт на канала Cinema Therapy в YouTube. Cinema Therapy е междудругото много проницателен, провокиращ размисъл и не на последно място, приятно забавен канал за всички, които се интересуват от кино и психология.
А ето и историята.
Джонатан разказва във видеото „Хари Потър срещу потисниците“ (HARRY POTTER vs. Bullies) своя лична история, която се развива горе-долу така:
В училище Джонатан бил зверски тормозен от свой съученик. Самият Джонатан бил с наднормено тегло по това време и немалка част от причината e бил именно тормозът, на който е бил подложен. Признава, че след тежък ден в училище се прибирал и си е хапвал обилно за утешение. В един такъв ден, споделяйки с майка си поредните жестокости, на които е бил подложен, майка му взима решение. Тя казва, че ще се обади на майката на тиранина. Коремът на Джонатан се свива. Майка му настоява. В него избива страх от перспективата майка му да се развика на родителите на съученика му. Това ще доведе до утежняване на ситуацията в училище. Майка му настоява.
Но майка му прави нещо неочаквано. Кани момчето да излезе с нея и Джонатан за сладолед.
Тримата излизат за сладолед и майката започва да разпитва другото момче. Разпитва го за хобитата му, за интересите му, за ежедневието. Интересува се от него.
Пита го коя му е любимата игра за Нинтендо. Отговорът е Марио 3. Майката споделя, че на Джонатан любимата е Марио 2 и отбелязва колко общо имат двете момчета. Това подтиква и Джонатан да се чувства достатъчно спокоен да започне да подхвърля шеги.
След този ден Джонатан и съученикът му не стават приятели. Но другото момче никога не го тормози повече. Никога.
Джонатан казва, че доста често потисниците, хората, който тормозят други хора, го правят, защото някой е жесток с тях. Мислят си, че така работи светът. Че винаги става въпрос за надмощие. И когато те провокират, очакват или да се огънеш или да избухнеш. Добротата е „дива карта“. Неочаквана. Като картата „Смени цвета“ в УНО. И да, не винаги работи, не винаги променя отношението. Не е панацея. Но най-малкото показва, че ТИ няма да позволиш да бъдеш променен и няма да позволиш да продължиш цикъла на насилие.
Снимка: Aleutie/Thinkstock