Социалните контакти и качествените взаимоотношения са ключови за здравето на всеки един от нас (Ryff, 1995). Според Световната здравна организаця, по дефиниция здравето е не просто отсъствие на болест, а уникален баланс между физическо, психическо и социално благополучие.

Имайки предвид казаното до тук, как е възможно животът ни да бъде пълноценен в условия на социална изолация?

Добре документирано е, че изолираният продължително време индивид изпитва нарушения в съня, намален имунитет и затруднена експресия на емоции (Cacioppo et al. 2011). В изследване, проведено от СУ „Св. Климент Охридски”, става ясно, че децата, юношите и младите са най-потърпевши, в психичен план, от пандемията и наложената социална изолация. Това се дължи най-вече на липсата на житейски опит. Тук идва ролята на родителя. Родителят несъмнено е изправен пред сериозно предизвикателство. Ясната и искрена комуникация винаги трябва да е приоритет, независимо сериозността на ситуацията.  Децата са любопитни, Жан Пиаже неслучайно ги нарича „малки изследователи”. Те задават въпроси постоянно и за всичко. Детското любопитство трябва да бъде посрещнато с усмивка и удостоено с подобаващ отговор. Световната здравна организация твърди, че е наше задължение да помогнем на децата да изразят своите емоции, било то и тревожни и стресиращи.

Защо трябва да продължаваме да спазваме правилата?

Факт е, че традиционните семейни функции се усложняват в ситуация на пандемия, в каквато се намираме в момента. Това не означава, обаче, че трябва да нарушаваме установеното статукво в семейната обстановка. Балансът между взискателността и отзивчивостта трябва да бъде внимателно оценен, а последователността е основополагаща:

·  Защо не трябва да сме прекалено строги (авторитарни) с децата? Твърдото и силовото дисциплиниране често се свързва с развитието на детска агресия. Но родителите на агресивните деца са по-скоро неспособни и непоследователни в дисциплинирането – понякога твърди и наказващи, понякога открито откликващи и опрощаващи.

· Защо не трябва да сме прекалено либерални с децата? Угаждащият родителски стил се свързва с малко правила и изисквания. Децата имат пълна свобода, поради липсата на изисквания. Това прави адаптацията на детето в обществото изключително трудна.

Какви наблюдения събра нашият екип през последния месец?

Изолацията от света се отразява на психиката и емоционалното състояние, както при малки, така и при възрастни.

Преходът към връщането в клас ще е затруднен, незвисимо дали ще се случи през месец май, или през септември. При най-малките всяка минимална промяна в рутината оказва своето влияние върху детето. А имайки предвид нарушението на добре установения училищен график, то това без съмнение ще доведе до редица негативни последици, които могат да бъдат наблюдавани във възможностите за организация, самоконтрола, планирането на дейност, емоционалната експресия и т.н. Друго важно да бъде отбелязано е, че децата в начален етап на обучение са във възраст, в която пропуснатитят материал бива наваксван изключително трудно, понякога и безуспешно, смята екипът на Da Vinci.  

Други наши наблюдения са, че децата често изкарват натрупаната фрустрация върху родителите си, изграждат някои лоши навици (пристрастяват се към видео игри и крият домашни, тъй като трудно се упражнява контрол от разстояние). Има и деца, които споделят разбирането, че са в една по-дълга ваканция, на други пък им липсват социалните контакти – съучениците, учителите, приятелите.

Родители споделят, че домашни, които могат да бъдат написани за час, се пишат за четири часа. Всеобщо е впечатлението, че децата прекарват огромна част от дните си пред екран, което не се одобрява от нито едната страна. Разбира се, някои се приспособяват по-бързо от други. Но общото между всички деца е липсата на социалната среда, на различната обстановка.

Какво съветват Световната здравна огранизяция (СЗО) и психолозите от философския факултет на  СУ „Св. Климент Охридски”?

·  Нека не се притесняваме от чувствата си – нормално е да се чувстваме тъжни и самотни. Стресът по време на криза е неминуем. Не бива да подценяваме какво един приятелски разговор може да ни даде, дори да е по телефона.

· Нека обърнем внимание на близките си – перфектен момент да опознаем хората, с които живеем.

· Крайно необходимо е да бъдем последователни в родителските си стратегии за възпитание.

· Нека се доверяваме на информация от достоверни източници – СЗО, EU – CDC. Негативната информация се отразява на психиката, което от своя страна може да доведе до соматизация (физическо проявление на психологическа симптоматика). Затова е важно да знам как да добиваме информация, както и да подлагаме на критична оценка нейната достоверност.  

·  Нека поддържаме максимално (доколкото е възможно) познатата ни рутина – така, макар и само до известна степен, ще усещаме, че контролираме случващото се. А субективното чувство за контрол има пряко отношение към стреса и последствията от него.

· Нека се доверим на личния опит – какво сме правили преди в различни стресови ситуации, за да си помогнем?

Източници:

Cacioppo, J, Hawkley, L. C., Norman, G., Berntson, G. (2011) Social isolation.Ann N Y Acad, (1): 17–22. Published online 2011 Jun 8. doi: 10.1111/j.1749-6632.2011.06028.x

Ryff, C. (1995). The structure of psychological well-being. Journal of Personality and Social Psychology, 69 (4).

СУ: https://uni-sofia.bg/covid-19/stress-BG.pdf, https://uni-sofia.bg/covid-19/BEHAVIOUR_SOCIAL_exclusion.pdf

Платформа за психично здраве „Кожа”: https://xn--80allq.org/%D1%81%D0%B7%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/?fbclid=IwAR0MKzfuu5UZ_lViARoFSkDzdJI6vPwe7AUPONF9mYb_M-RwzCqNFaK_Weo